Бил Ли Си Тук?

Хидрографската война с Турция при устието на река Резовска

Снимка: Национален Туристически Канал- България

Държавната граница между България и Турция в този регион се определя още с Ангорския договор от 1925 г. Правилото при речните граници е класическо – линията следва талвега (най-дълбоката линия на речното корито). Това обаче създава предпоставки за „инженерна агресия“, когато една от страните реши изкуствено да промени природния ход на водата.

Механизъм на „изяждането“ на българска суша

Изграждане на дигите: От 55-а година на ХХ век Турция започва системно да изгражда масивни каменни буни и диги на своя бряг. Целта е да се стесни коритото и водната маса да се насочи с огромна кинетична енергия към българския бряг.

Северно изместване: Резовска река прави завой точно преди вливането си в морето. Под влияние на турските насипи, реката започва буквално да „изрязва“ меката почва от българска страна. Устието се измества на север с над 100-120 метра.

Ефектът на доминото в морето: Границата в териториалното море се изчислява чрез нанасяне на мислена перпендикулярна линия (или географски азимут) от крайната точка на сухопътната граница на брега. Когато устието се премести на север, тази начална точка също се мести на север. В резултат на това цялата гранична линия в Черно море се извърта навътре в наша вреда, отнемайки от правото на България върху морското пространство.

Българският инженерен отговор

След години на дипломатически протести, България предприема твърди мерки за укрепване на брега при село Резово:

Изградена е масивна подпорна стена и кейова стена от българска страна.

Брегът е блокиран с тежки бетонни вълноломи, които да разбиват силата на речното течение и морските вълни.

По този начин ерозията е окончателно спряна, а брягът – циментиран на текущата си позиция.

Споразумението от 1997 г.: Дипломатическият пробив

След близо 20 години тежки и периодично прекъсвани преговори, на 4 декември 1997 г. в Анкара премиерите на двете страни (Иван Костов и Месут Йълмаз) подписват историческото „Споразумение между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море“.

То влиза в сила на 4 ноември 1998 г.

Основни клаузи на договора:

Фиксиране на сухопътната точка: Крайната точка на сухопътната граница при устието е закована с постоянни географски координати (X и Y), изчислени чрез прецизни сателитни и геодезически измервания. Природни или изкуствени промени в коритото занапред няма да променят границата.
Възстановяване на коритото: Двете държави се задължават да почистят и поддържат съвместно устието на реката, осигурявайки равен и свободен отток на водите към Черно море.
Забрана за едностранно строителство: Забранява се изграждането на каквито и да е нови хидротехнически съоръжения без изричното писмено съгласие на другата страна.

Колко спечели и загуби България в Черно море?

Най-голямата битка по време на преговорите не беше за няколкото декара речен бряг, а за континенталния шелф и Изключителната икономическа зона (ИИЗ) в Черно море – зони, богати на рибни ресурси и потенциални находища на природен газ.

Преди 1997 г. Турция настояваше за граница по т.нар. „метода на нагласяването“, който ощетяваше България.

Благодарение на твърдата позиция на българските дипломати и експерти (сред които проф. Александър Янков), се постигна компромис, базиран на международното морско право:

Разпределение на Резовския залив: Заливът пред устието е разделен по линия на равноотдалеченост. България успява да запази суверенитета си над по-голямата част от спорната акватория в непосредствена близост до брега.

Равносметката в Черно море: България и Турция си разпределят спорна морска зона с обща площ от около 1000 кв. км. При финалното начертаване на линиите навътре в морето, България получава около 910 кв. км от спорния район, докато за Турция остават близо 90 кв. км.

Това превръща споразумението от 1997 г. в една от най-успешните дипломатически победи на модерната българска държава, тъй като сигурността на морските ни граници е гарантирана, а икономическите ни права над шелфа са международно признати.

Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.