Снимки: National Tourism Channel- Bulgaria
На 7,5 км западно от днешния град Карнобат се намира един от най-забележителните средновековни паметници в цяла Южна България – мощната средновековна крепост Маркели. Крепостта е един от най-забележителните и добре съхранени археологически паметници в Южна България!
Уникалното рядко срещано раннохристиянско съоръжение съществува до VІв. Маркели заема възлово значение в българо-византийските отношения.
Град Маркели е стратегически пункт, разположен по важния път Константинопол – Адрианополис – старобългарските политически центрове Плиска и Преслав – река Дунав.
За произхода на името на крепостта има различни мнения, като се налага тезата, че най-вероятно то идва от старото име на река Мочурица, която тече в подножието на крепостта – Марцил.
Разкритата при археологическите разкопки керамика свидетелства, че на хълма, върху който по-късно е издигната крепостта, е съществувал живот още през късножелязната епоха (първото хилядолетие пр. Хр.). Крепостта възниква през Късната античност в края на ІV и началото на V в. Началото ѝ се свързва с изграждането в най-високата ѝ част на ранен християнски матририум – храм, посветен на християнски мъченик.
В архитектурно отношение „Маркели“, както и повечето подобни съоръжения, се състои от вътрешна и външна крепост.
Първата крепост е изградена през Късната античност (IV – VI в.) като част от фортификационната система на Източната Римска (Византийска) империя. Разкритият във вътрешността на крепостта църковен комплекс с раннохристиянска базилика подсказва, че през V – VI в. тук е съществувало обособено епископско средище, част от Константинополската патриаршия. Величествената трикорабна базилика е била богато стенописана, с много мраморни колони, капители и олтарна украса – символ на архитектурните и художествените достижения на епохата. Укрепването на града е било направено с мощни стени от редуващи се каменни редове и тухли, както и с ранновизантийски кули с формата на вписан кръст. Най-впечатляваща от тях е югоизточната кула със запазена бойница.
Ролята и значението на крепостта се развиват успоредно с израстването на Плиска като държавно-политически център на младата българска държава.
През Средновековието „Маркели“ заема важно място в политическия живот на Балканите и служи като отправна точка за войските, поемащи на поход. Тъй като е контролирала най-прекия път от Плиска до Константинопол, край нея са се разиграли няколко съдбоносни за България и Византия битки.
През 792 г. хан Кардам печели победа над византийските войски, командвани от самия император Константин VІ. Крепостта е изходната база на грандиозния поход на император Никифор І Геник. През 811 г. византийската армия предприема настъпление срещу столицата Плиска, а разгромът на византийските войски дава възможност на българския владетел Крум да предприеме настъпателни действия в Тракия.
Когато крепостта попада в български ръце, тя е разширена и доукрепена, а около нея са изградени едни от най-грандиозните на Балканския полуостров землени съоръжения – предимно валове и ровове. Така „Маркели“ се очертава като най-голямото и мощно старобългарско укрепление на юг от Стара планина.
След приемането на християнството в България (втората половина на IX в.) върху руините на разрушената раннохристиянска базилика е издигната еднокорабна църква. Богатата мраморна декоративна украса, аналогична на Преславската, показва и новата роля на крепостта като мост между Севера и Юга, между столицата Преслав и присъединените южни територии.
Свидетелство, че градът е просъществувал и през византийското робство, е разкритата кръстокуполна византийска църква от XI в., която заема най-горния пласт от многослойния християнски комплекс.
За живота в града през ХІ – ХІІІ в. съдим по останките от поредния монументален християнски храм, откритите стопански сгради и многобройните монетни находки. Това е време на стопански, търговски и културен разцвет на средновековния град. Краят на Маркели настъпва в началото на XIII в. при наказателния поход на латинския император Хенрих Фландърски през лятото на 1207 г. Предводителят на кръстоносците опустошава цяла Североизточна Тракия, в това число и древните градове крепости. Предполага се, че жителите, напуснали разрушения град, поставят основите на днешния Карнобат.
По материали на economy.bg
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.