Снимка:Валентина Николова
На кръстопътя между Смолян, Пазарджик и Пловдив, в прегръдката на Западните Родопи, се разстила едно от най-красивите водни огледала в България – язовир Въча. Високо в планината, на 650 метра надморска височина, този язовир съчетава сурова природа, технико-инженерен гений и уникални възможности за туризъм, почивка и риболов.
С дължина от 18 километра и стена, която се извисява до впечатляващите 144,5 метра – най-високата в страната – Въча е не само техническо чудо, но и истинско природно бижу. Язовирът е част от каскадата Доспат–Въча, заедно с язовирите „Кричим“, „Цанков камък“ и „Тешел“, и играе ключова роля в електропроизводството и водоснабдяването на Горнотракийската низина, включително и Пловдив.
Природа, която те смълчава!
Още с първия поглед, Въча поразява със своята красота – стръмни, почти отвесни брегове, потопени корони на бивши гори и тъмносиня, кристално чиста вода. Отвесните скали и тънките дерета, които се спускат към водата, създават усещането, че сте попаднали в непозната, дива земя – и в същото време сте на час и половина от София и само на 35 километра от Пловдив.
Целогодишно чистата вода и свежият въздух превръщат язовира във все по-предпочитано място за бягство от градския шум. А ако решите да останете повече от един ден – възможностите за настаняване са колкото традиционни, толкова и нестандартни.
Нощ край водата... и върху нея.
Почивни станции, къщи за гости, вили – изборът е богат. Но онова, което прави Въча наистина специална дестинация, са понтонните къщи, които плават директно върху водата. До тях се стига само с лодка, което превръща престоя в тях в приключение. Летният сезон тук е оживен – с водни колела, лодки, джетове и безкрайни гледки към залезите, които се отразяват в гладката повърхност на язовира.
Риболов с характер.
Но Въча не е за всеки рибар. Стръмният и каменист терен около водоема, дънери от отрязаните при завиряването дървета и променливите нива на водата правят риболова тук истинско предизвикателство. Точно затова и риболовът във Въча има легендарен статут.
Водоемът приютява над десет вида риби – от уклей, червеноперка и кефал, до шаран, бяла риба, сом и дори дъгова пъстърва. Устието на река Въча при село Михалково е може би най-доброто място за риболов – достъпно с кола, с добри условия и с богато разнообразие от видове. Но и по-непознатите места, като заливът под бившата хижа „Атанас Спиридонов“, Осиковското дере или понтона край стената, предлагат непредсказуеми и вълнуващи улови.
До Въча се стига лесно – два часа от София, по живописния път Кричим–Девин. Но истинският път започва, когато спрете колата и застинете пред величествената водна шир. Независимо дали сте тук за един ден, уикенд или цяла седмица – ще си тръгнете с усещането, че сте били на място, което не се забравя. А може би ще се върнете, за да опитате нещо ново – да преспите на понтон, да хванете сом, да посрещнете изгрев от средата на язовира.
Въча не е просто язовир. Той е преживяване – сурово, истинско, красиво.
Източник: komentari.bg, Гергана Иванова
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.