Снимка: Община Велинград
Днес Велинград често е наричан шеговито „Българският Дубай“ - етикет, провокиран от модерния блясък и високите цени в луксозните му СПА хотели. Ако обаче се вгледаме в миналото, ще открием, че това сравнение има дълбоки исторически корени. Точно както Дубай израства от пясъците благодарение на мащабни идеи, така и Велинград се превръща в СПА столицата на Балканите благодарение на един решителен кмет, една борба за банкова субсидия и щипка европейско визионерство.
Всичко започва през 30-те години на миналия век в тогавашното село Лъджене (днес централен квартал на Велинград).
Фамилията Шнитер и ДНК-то на прогреса
За да разберем мащаба на събитията от 1937 г., трябва да се запознаем с човека зад тях – кмета Йосиф Йосифов Шнитер. Той е назначен за управник на Лъджене и първата сборна Чепинска община през 1934 г. Юрист по образование и ветеран от две войни, той носи в себе си гените на истински творец.
Негов баща е легендарният чешки архитект Йосиф Вацлав Шнитер – човекът, доброволец в Освободителната война, който създава първия градоустройствен план на Пловдив и проектира някои от най-красивите му сгради. Израснал в дом, където европейската култура и архитектурният размах са ежедневие, Шнитер-син отказва да приеме, че Лъджене трябва да си остане просто едно обикновено, кално родопско село.
Големият сблъсък: „Плажът ще направи паважа!“
През пролетта на 1937 г. Селският общински съвет се събира на съдбоносно заседание. Общината е получила сериозен банков кредит. Прагматичните съветници настояват за бързо и сигурно решение: парите да се използват за павиране на няколко основни улици.
Кметът Шнитер обаче удря по масата. Той настоява кредитът да се инвестира в нещо невиждано дотогава – модерен обществен минерален плаж на открито. Според него лечебната вода е златното дъно на региона. Споровете са ожесточени, а съветниците категорично отказват да „хвърлят парите в басейн“, докато газят в кал.
По време на кавгата в стаята влиза местен търговец за подпис. Кметът го пита пред всички: „Ако ти отпуснат кредит, какво ще направиш първо – магазин или ограда?“ Търговецът отговаря веднага: „Магазин, за да спечеля пари и за оградата.“ Обръщайки се към съветниците, той добавя историческите думи, останали в златния фонд на града: „Гласувайте за плажа! Плажът ще направи и паважа!“
Пророчеството се сбъдва. Проектът е приет и плажът отваря врати на 25 юли 1937 г. Приходите от туристи са толкова огромни, че само за броени години общината събира средства и павира не просто планираните няколко улици, а целия курорт.
Родопската теснолинейка: Железният път на туристите
Изграждането на плажа съвпада по време с един друг колосален проект – прокарването на Родопската теснолинейка. През 1937 г. линията вече свързва Саранбей (Септември) с гара Чепино (Велинград).
Малкото влакче, което днес е световна туристическа атракция, тогава се превръща в основната артерия за плажния комплекс. Композициите пристигат препълнени с граждани от София, Пловдив и Пазарджик, жадни за плаж в планината. Теснолинейката буквално „захранва“ визията на Шнитер, превръщайки Лъджене в достъпна и модерна дестинация за уикенд туризъм.
Еуфорията от 1940 г.: Дан Колов и „Царица на плажа“
За да бъде усещането за истинско море пълно, Шнитер организира нещо безпрецедентно – с вагони по теснолинейката от Варна е докаран тонове истински морски пясък за слънчевите бани около басейните. Поставено е мощно нощно осветление за денонощно къпане, а големият 50-метров басейн е оборудван с три трамплина за скокове във вода.
Мястото става толкова престижно, че през лятото на 1940 г. тук пристига най-известният българин по света по онова време – легендарният световен шампион по кеч Дан Колов, заедно със своя ученик Хари Стоев. Великият борец, който посещава Чепинското корито, за да лекува напредналото си заболяване с минерална вода, прекарва по-голямата част от дните си именно на Централния плаж.
В негово присъствие се провежда традиционният и изключително популярен конкурс „Царица на плажа“. Дан Колов е поканен като почетно жури. Вълнението сред летовниците е неописуемо, а събитието е заснето на кинолента от оператора Спас Тотев, съхранявайки за поколенията моментите, в които най-силният мъж на планетата се усмихва на фона на родопските дебри и варненския пясък.
Живото наследство: Централен плаж „Йосиф Шнитер“
През 2017 г., точно по случай 80-годишния юбилей на съоръжението, Общинският съвет на Велинград взема решение – комплексът официално е преименуван на Централен минерален плаж „Йосиф Шнитер“.
Днес, въпреки десетките модерни басейни в частните хотели, велинградчани продължават да наричат с главно „П“ само едно място – „Плажа“. Разположен до вековния Боров парк, той предлага три басейна (малък много топъл, среден топъл и олимпийски) с ежедневно подменяна лечебна вода, водна пързалка и заведения. Този комплекс е жив паметник на идеята, че туризмът и мащабното мислене могат да построят бъдещето на цял един регион.
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.