Национален туристически канал - България
Климатолечение И Климатични Райони В България

Полша гради горски „бели дробове“, България изнася дървесина: Урокът от Варшава и парадоксът с нашите Климатични курорти

Злати Ковачева
От
Администратор
Полша гради горски „бели дробове“, България изнася дървесина: Урокът от Варшава и парадоксът с нашите Климатични курорти

Снимки: Мариан Махор- Варшава, район Весола , Българска асоциация за климатолечение и здравен туризъм

Докато Централна Европа пренаписва правилата за екологично градско планиране, на Балканите реалността често остава закотвена в краткосрочния икономически интерес.

Ярък пример за този контраст е новата държавна стратегия на Полша, която официално даде старт на мащабна програма за изграждане на обществени гори около 11-те си най-големи градски агломерации.

Първият проект край Вроцлав вече обхваща 13 000 хектара защитени масиви, чиято основна функция е пречистване на въздуха, екотуризъм, спорт и подобряване на психичното здраве на гражданите. Подобни зелени пояси се обособяват и около столицата Варшава, Краков, Гданск и Лодз, като в тези територии търговският дърводобив и масовата сеч се ограничават драстично по закон.

На този фон ситуацията в България изглежда диаметрално противоположна.

Вместо да разширява и пази зелените рингове около големите градски центрове, страната продължава да страда от системно прекомерно изсичане на горските си масиви. Голяма част от вековните и ценни гори се превръщат в суровина за износ в чужбина, вместо да служат като естествен щит срещу климатичните промени, засушаванията и замърсяването на въздуха в индустриалните зони. Липсата на дългосрочна визия превръща българското горско богатство от ключов екологичен капитал в обикновена експортна стока с ниска добавена стойност.

Значението на европейския опит и нуждата от коренна промяна на модела у нас изпъкнаха още по време на едно ключово посещение по Черноморието ни. 

През 2024 г. на частна визита в Бургаския регион пристигна Мариан Махор - кмет на столичния район Весола във Варшава и част от висшето ръководство на партията на полския премиер Доналд Туск. Посещението му бе организирано по покана на Българската асоциация за климатолечение и здравен туризъм (БАКЗТ). 

Районът „Весола“ е емблематичен в Полша с това, че до 80% от неговата територия са девствени гори и зелени масиви, което го прави категоричен победител в класациите за най-чист въздух и екологична градска среда в полската столица.
Този успех не е изолиран случай, а част от мащабната стратегия за устойчиво развитие на Варшава, водена от кмета на града Рафал Тшасковски, който създаде специален Климатичен екип.
Под неговото ръководство полската столица прие амбициозния план „Зелена визия за Варшава“, насочен към намаляване на емисиите с 40% до 2030 г. и постигане на пълна климатична неутралност до 2050 г. Тшасковски, който заема ключови позиции в глобални мрежи като C40 Cities, активно налага модел, в който зелените дадености на отделните райони се превръщат в стратегически ресурс за здравето на гражданите. 
 
В рамките на визитата си Махор проведе поредица от важни срещи с местните власти, като разговаря с кметовете на Приморско и Поморие, с ръководството на Общинския съвет в Бургас, както и с Областния управител на Бургас. По време на тези разговори бяха обсъдени възможностите за обмен на добри практики в сферата на устойчивото развитие, екологичния туризъм и съхранението на природните ресурси.
 
Полският опит в управлението на крайградските гори и превръщането им в зони за климатолечение е изключително ценен за българските общини. Подобни партньорства показват, че пътят към чисти и здравословни градове минава през категорична политическа воля за защита на природата – урок, който България все още предстои да научи от лидери в европейската зелена политика като Тшасковски и неговия екип.

Но докато в Полша инвестират в зелени пояси в България дори не се правят усилия да се възстанови вече изграденото.

Дендрариумът на Опитната станция по дъбовите гори край село Писменово (община Приморско) разполага с изключително ценна зелена площ от над 30 дка, която съхранява над 135 уникални растителни вида, но потенциалът ѝ за модерен екотуризъм остава пренебрегнат въпреки водените разговори на представители на БАКЗТ с кметовете на община Приморско - д-р Германов и Иван Гайков.

Съществува и още един напълно абсурден институционален парадокс у нас. 

България официално разполага с над 90 климатични курорта – детайлно изследвани и териториално определени с официално постановление на Министерския съвет. Въпреки това Министерство на туризма все още отказва да признае съществуването на тези курорти в закона за туризма, в своите регистри и стратегии. Това административно бездействие блокира развитието на здравния и екологичния туризъм в страната. 
Този парадокс искрено учудва всички чуждестранни партньори и гости на БАКЗТ, включително и полските представители, които са свикнали държавата им да инвестира в здравето на хората чрез природата.
 
Експертите са категорични, че държавата трябва незабавно да промени и концепцията за международна реклама на страната ни. 
Вместо да залага единствено на масовия морски и зимен туризъм, България трябва да пренасочи фокуса си към климатичния туризъм в уникалните и признати климатични курорти.
Потенциалът на чистия въздух и лечебния климат може да привлече целогодишен поток от високоплатени чуждестранни туристи, търсещи възстановяване и превенция.
Пътят към чисти градове и устойчива икономика обаче минава през категорична политическа воля за защита и правилно управление на природните ресурси – урок, който България тепърва трябва да научи.

 

553188737_31279561281688162_5353370871536759554_n

Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.

Злати Ковачева
От
Администратор