Снимка: National Tourism Channel- Bulgaria
Най-големия Зелен, Здравно-Рекреативен район, с няколко климатични курорти в себе си, най-уникалния по свойства на въздух - Климатолечебен район и най-големия по територия Природен парк „Странджа“, с включен един от най-старите и уникални резервати е застрашен от пълно унищожаване и обезлюдяване, ако бъде избран за изграждане на площадки за съхраняване на отработено ядрено гориво!
Същата угроза пряко касае и планината Сакар, като косвено ще бъдат нанесени огромни щети и върху цялото Южно Черноморие!
Депонирането на радиоактивни отпадъци, на което и да е място в България е необратим процес! Депонирането на такъв тип отпадъци в Странджа планина, която достига и до морския бряг е престъпление!
Важно е да се запознаете с направеното и предприетите стъпки на правителството, което е поръчало изготвянето на анализ. Докладът носи названието „Радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото“. В него са представени два възможни варианта за складиране на опасният отпадък. Единият е югоизточна България, и забележете - дават и варианти как да се реализира процеса , какви стъпки да се следват, как да се избегнат протестите на обществеността и дори се скрие от нея факта, което е потресаващо и античовешко !
Ясно е, че в най-обезлюдения район в Европа, а именно- Странджа, съпротивата на местното население ще е най-слаба!
Ние, от Българска Асоциация за Климатолечение и Здравен Туризъм от години полагаме усилия за рестарт на Климатолечението и развитието на региона като първия Зелен и Здравно-Рекреативен Национален Курорт, който да е новото наше зелено лице в политиките на ЕС, в нашата икономика и туризъм, който да носи добавена стойност и върне хората в икономиката и туризма на региона и НЯМА да допуснем подобно загробване на такава голяма зелена и природна зона, която да бъде унищожена по такъв невъзвратим начин!
Дори само факта, че би имало в района на югоизточна България подобно депо за ядрени отпадъци ще е косвена щета, която ще повлияе върху имиджа, интереса и развитието на българския туризъм в цялото Южно Черноморие!
Това не бива да се допуска, дори и само като намерение, за което очакваме подкрепа и обединяване на Черноморските общини, Областна управа, обществени организации за включване към нашата реакция и инициатива за отпор срещу това безумие !
Ето и фактите! Споделяме информация от сайта ОБЕКТИВНО:
„Радиоактивни отпадъци, получени от отработеното ядрено гориво на АЕЦ „Козлодуй“, ще бъдат заравяни в Дунавската равнина или Югоизточна България. Двата района в България са подходящи за погребване на радиоактивни отпадъци, пише в отговора на министъра на енергетиката Румен Радев на депутатско питане от народния представител Джевдет Чакъров, публикуван на сайта на парламента.
https://parliament.bg/bg/topical_nature/ID/60539
Кабинетът е поръчал на експерти да изготвят предложения как да бъде избрано място за хранилище за дълбоко геоложко погребване на ядрени отпадъци, без да бъде предизвикана силна съпротива от местното население.
Това става ясно от доклад от февруари 2024 г. на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет. Анализът е озаглавен „Радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото“.
Досега отработеното ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй” се връщаше в Русия и България нямаше ангажимент за неговото дългосрочно съхранение. След като обаче управляващите решиха да заменят руското ядрено гориво с американско – на “Уестингхаус”, и френско – на “Фраматом”, проблемът къде ще се съхранява отработеното ядрено гориво остава нерешен. Затова сега правителството търси място в България, както и начини да убеди местното население да приеме хранилище за радиоактивните отпадъци на своя територия.
В доклада до Министерския съвет пише:„Опитът на други страни сочи, че плановете за такива постоянни хранилища могат да предизвикат силна съпротива от страна на местното население. Подобна съпротива в отделни случаи е довела до прекратяването на подобни проекти. В този контекст възникват следните въпроси: как би реагирало местното население на даден регион в България при евентуални планове за строеж на постоянно хранилище в региона?
Относно изборът на локация за дългосрочно съхранение, докладът предлага три варианта как да подходи правителството:
Вариант 1: Решението се взема централно с нормативен акт на властимащите институции. Населението се информира впоследствие. Поради липсата на участие на обществеността, тази процедура е с ниска степен на демократичност и може да доведе до ерозия на общественото доверието в институциите. Опитът на други държави (САЩ, Австралия, Германия) показва също, че този подход може да доведе до значителни обществени сътресения, съпътствани от протести и блокади от страна на местното население.
Вариант 2: Решението се взема чрез национален референдум, след като вече локацията е определена. Това е и вариантът, който е приложен в Швейцария – избраната локация за дългосрочно съхранение е недалеч от Цюрих, като национален референдум се предвижда да се проведе в следващите няколко години. Този вариант е в известен смисъл по-демократичен от Вариант 1. Същевременно обаче той не решава проблема, свързан със съпротивата на местната общност, тъй като решението, взето чрез национален референдум, може да противоречи на мнението на местната общност, което води до дефицит на демократичност, аналогичен на този от Вариант 1.
Вариант 3: След като локацията бъде определена, се предлага обезщетение на засегнатите граждани и фирми. В случай, че собственикът (на терена) е държавата, то може да е във вид и на данъчно облекчение – например, освобождаване от плащането на данъци през следващите 20 години. На следващ етап се провежда местен референдум, в който участват само живеещите в общините в непосредствена близост до избраната локация. При отрицателен вот на референдума собственикът на отпадъците може да повиши предложеното обезщетение или да се пренасочи към нова локация.
Поради начина, по който се предлага обезщетението, този вариант се нарича „политически пазар“. Тъй като мястото на хранилището се определя с директното участие на потенциално засегнатите граждани, политическият пазар се счита за най-демократичния вариант, пише в доклада.
Въпреки че Вариант 3 се характеризира с най-висока степен на демократичност, той не е лесен за реализация. Един от основните въпроси, които възникват в неговия контекст, е следният: какъв да бъде размерът на обезщетението, така че мнозинството от гражданите да даде своето съгласие в местен референдум? Логично е да се очаква, че ако обезщетението е твърде малко, то повечето местни жители ще продължат да бъдат против изграждането на хранилище, пишат експертите на Министерския съвет. „
Подобна наглост и безотговорност са безпрецедентни и именно срещу това трябва всички заедно да защитим този древен, здравен, природен и туристически морско/планински район!
Защото Странджа е природа, здраве и туризъм!
Странджа не е зона за ядрен боклук!
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.