Снимка: Rafal Trzaskowski
Докато традиционните икономически гиганти в Европа буксуват, една източноевропейска страна продължава своята тиха революция, започнала още в края на миналия век. Икономиката на Полша преживява истински бум и през 2025 г. тя вече надхвърли 1 трлн. долара - постижение, което може да събуди завист не само сред останалите държави от бившия социалистически блок, но и на глобално ниво - защото така страната официално влиза в топ 20 в света по брутен вътрешен продукт, изпреварвайки Швейцария.
През 2025 г. БВП на Полша е нараснал с 3.6% спрямо 3% през 2024 г., докато най-голямата икономика в ЕС - германската - отчете увеличение с едва 0.2% след две години на минус. Така Полша не само се развива на бързи обороти, но го прави и устойчиво във времето - с изключение на пандемията от ковид-19, тя е единствената икономика в ЕС, която не е изпадала в рецесия от началото на 90-те години. Оттогава досега нейният БВП се разширява в реално изражение средно с около 4% на година, а номиналният размер на икономиката е нараснал над три пъти за този период.
Впечатляващите резултати не се свеждат само до общия размер на една така или иначе голяма страна с население 36 млн. души, а и до осезаемото подобрение в стандарта на живот. Ако в началото на 90-те години Полша тръгва наравно с България по БВП на човек, то сега тя вече изпреварва Япония по този показател и достига 85% от средното ниво за ЕС при корекция за покупателната способност. Зад този успех се крие дълга история - от болезнените реформи към пазарна икономика през 90-те години, през европейската интеграция и изграждането на ефективни институции, до позиционирането като надеждна инвестиционна дестинация.
Движещите сили
Напредъкът е впечатляващ за страна с комунистическо минало, в която само преди едно поколение основни продукти като захар и брашно са се разпределяли с купони, а заплатите са били една десета от тези в Западна Германия. Но няма един-единствен фактор, който да е помогнал на Полша да излезе от капана на бедността, смята Марчин Пьонтковски, професор по икономика в университета "Козмински" във Варшава и автор на книга, изследваща икономическия възход на страната.
Движеща сила зад икономическия растеж е комбинацията от силно частно потребление и устойчиви публични инвестиции. Доходите нарастват стабилно, подкрепени от устойчив пазар на труда. В същото време държавните разходи, отчасти финансирани от Европейския съюз, спомагат за модернизирането на полската индустрия и за разширяването на все по-дигитализирания сектор на услугите.
Полша е най-големият получател на финансиране от ЕС, като се е възползвала от милиарди евро както преди, така и след присъединяването си към съюза през 2004 г. Според Полското министерство на финансите страната е получила около 245.5 млрд. евро финансиране от ЕС в периода 2004 - 2023 г., което представлява около 2-3.5% от годишния БВП на страната. Европейската интеграция обаче дава тласък на полската икономика не само чрез финансиране, а чрез реформи и импулс за изграждане на по-добри регулации и контрол. А не на последно място и чрез достъп до единния европейски пазар.
Един от най-важните фактори за успеха на Полша според Пьонтковски е било бързото изграждане на силна институционална рамка за бизнеса по време на прехода - включително независими съдилища, антимонополна агенция за честна конкуренция, както и строга регулация на банките, която да предотврати сътресения. Тази ефективна правна рамка е позволила икономиката да не бъде завладяна от корупционни практики и олигарси, както се случва на други места в посткомунистическа Източна Европа.
Впоследствие нов импулс за Полша идва от достъпа до единния европейски пазар, както и географската близост до Германия, която позволява на страната да привлече инвестиции и да се утвърди като доставчик за германската индустрия. След падането на комунизма Полша бързо изгражда динамичен частен сектор, както и силно диверсифицирани производствени и експортни отрасли.
Достъпното висше образование пък допринася за това днес половината от младите хора да имат университетски дипломи. "Младите поляци са по-добре образовани от младите германци", казва Пьонтковски пред The Associated Press, но печелят наполовина от това, което печелят германците - а това е "непобедима комбинация" за привличане на инвеститори, смята той.
Нов етап
Сега Полша постепенно се разделя със статуса си на развиваща се икономика и си проправя път към групата на развитите. Все повече полски компании оперират на международно ниво и дори придобиват свои конкуренти или партньори в други страни. Според данни на Bloomberg миналата година полски компании са обявили 22 големи придобивания в Западна Европа, което е най-високият брой досега, а в началото на тази година още четири сделки са в процес на изпълнение.
Според Доминик Копински, старши съветник в Полския икономически институт във Варшава, етапът на развитие на Полша напомня този на Южна Корея в миналото. "Започваме да наблюдаваме обрат на дългогодишната тенденция - от страна, привличаща преки чужди инвестиции, към такава, която сама инвестира в чужбина", казва той пред медията.
Вътрешното развиване на иновации се счита за третата вълна в икономическия възход на Полша, която вече е започнала. В началото на прехода чуждестранни фирми откриват фабрики в страната, като се възползват от по-евтината работна ръка и доброто географско разположение. Впоследствие западните компании започват да изнасят в Полша по-напреднали дейности като финанси, информационни технологии и инженерство. Новият етап е страната сама да започне да развива такива по-сложни дейности.
"Все още има много какво да се направи по отношение на иновациите и технологичния напредък", смята Катажина Шаржец, икономист в Университета по икономика и бизнес в Познан. "Но ние продължаваме да се изкачваме по стълбата на добавената стойност. Вече не сме просто доставчик на резервни части", казва тя.
Един от двигателите на полската икономика напоследък е отбранителната индустрия. Варшава засили военните си способности след началото на войната в Украйна, за да противодейства на руската заплаха. Въоръжените ѝ сили са по-големи от тези на Германия, Франция или Великобритания, а тази година Полша се очаква да стане първата държава в НАТО, която ще отделя 5% от БВП за отбрана. Това обаче има и своята цена - държавата разполага с по-малко средства за социални и икономически програми, а дългът нараства. Притесненията, свързани с войната в Украйна, също така са накарали някои чуждестранни инвеститори да отложат или изоставят свои проекти. Новите инвестиции в отбранителната индустрия обаче компенсират част от тези загуби.
Адаптиране към висшата лига
След десетилетия на догонващо развитие Полша вече трябва да се адаптира към "висшата лига". През идните години икономиката ѝ ще трябва да се справя с по-високи разходи за труд, по-ниска възвръщаемост на инвестициите и намаляващо финансиране от ЕС. Страната е изправена и пред нарастващ публичен дълг, а бюджетният ѝ дефицит от 6.8% през 2025 г. значително надхвърля референтната граница от 3% за държавите - членки на ЕС. Европейската комисия очаква бюджетният дефицит на Полша да се свие до 6.3% от БВП през 2026 г.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие полското правителство ще трябва да ограничи разходите и да повиши данъците, за да овладее дълга си през следващите години. С европейско финансиране, което се очаква да намалява след 2026 г., тези мерки вероятно ще натежат върху растежа в средносрочен план, посочва ОИСР. И все пак задлъжнялостта на частния сектор в Полша остава сравнително ниска, което означава по-малко рискове и повече възможност за нови инвестиции.
Страната е изправена и пред сериозни демографски промени. Подобно на голяма част от Европа Полша застарява бързо - процес, утежнен от дългогодишното изтичане на мозъци, тъй като много хора в трудоспособна възраст са напуснали страната в търсене на по-добри възможности. "Висококачествената и евтина работна сила на Полша постепенно се изчерпва", казва Адам Антоняк, старши икономист за Полша в ING.
Това налага привличането както на по-млади, така и на по-възрастни работници на пазара на труда, както и преоценка на имиграционната политика с цел привличане на кадри от чужбина. Повече от 1.5 млн. украински бежанци са влезли в Полша след руската инвазия, което е помогнало за поддържането на работната сила - ефект, който може да отслабне, ако войната приключи. Независимо от това тази работна сила ще трябва в близко бъдеще да бъде преквалифицирана и пренасочена към по-продуктивни сектори на икономиката като услугите, добавя Антоняк.
Справянето с тези предизвикателства ще бъде ключово за постигането на следващата голяма цел на Полша - членство в Г-20. Страната е поканена като гост на следващата среща на Г-20 през декември, но постоянното членство би ѝ дало по-силен глас на международната сцена. Това без съмнение би било и успех за ЕС, демонстрирайки стойността на отворените пазари, либералните системи и силните институции, основани на върховенството на закона, казва Пьонтковски. "Всички онези неща, които светът в момента рискува да загуби."
Ще влезе ли Полша в Г-20?
Влизайки в списъка на 20-те най-големи икономики в света, Полша ще бъде гост на следващата среща на Г-20 през декември в Маями. Така за първи път от създаването на Г-20 през 1999 г. държава от Централна или Източна Европа е поканена на среща на върха на лидерите. Организацията обединява 19 от най-големите икономики в света, както и Европейския съюз и Африканския съюз, но ролята на Централна и Източна Европа досега е била ограничена до общото място на ЕС.
Този акт е по-скоро символичен, а вероятността за постоянно членство на Полша засега е малка. Нито една държава гост не е била направена пълноправен член, откакто първоначалната Г-20 се събира на равнище финансови министри през 1999 г., а за промяна е необходим консенсус между всички членове. Освен това първоначалните държави са избрани не само според размера на брутния им вътрешен продукт, но и според тяхната "системна значимост" в световната икономика. Членове на Г-20 като Аржентина, Южна Африка и Саудитска Арабия вече не са сред 20-те най-големи икономики, но все още запазват местата си в групата.
Източник: Капитал, capital.bg
|
|
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.