Снимки: National Tourism Channel- Bulgaria, Министерство на туризма
Като “ползотворна и успешна среща” определиха представителите на асоциация "Рафаел - инфо, култура и туризъм" /РИКТ/ и „Българска Асоциация за Климатолечение и Здравен Туризъм“ /БАКЗТ/- Злати Ковачева и Валентин Атанасов!
В работната среща с министъра на туризма Евтим Милошев, участие взеха и заместник-министрите на туризма Ирена Георгиева и Павлин Иванов, д-р Веселина Панова- Началник на политическия кабинет на министъра, Ани Хараламбиева- директор Дирекция „Маркетинг и реклама“, Мая Никовска- директор Дирекция „Туристическа политика“, Венелина Червенкова-началник на отдел , Ивета Пешева- директор Дирекция „ Връзки с обществеността и протокол“ , както и заместник-председателят на Комисията по туризъм в Народното събрание Любен Дилов.
Важна среща, в която за пореден път основен акцент бе нашето природно и здравно богатство, отличаващо ни в изключително конкурентният „Здравен туризъм“ и особено „нещото“, с което можем да бъдем забелязани и предпочетени пред други държави: Климатолечението в Климатичните курорти на България! А, те са почти 90 и всички те са определени с Решение на Министерски съвет като значение и вид - национални/регионални/ от местно значение и морски/планински!
Всички те, както и почти 40 балнеоложки са определени и с решение в Държавен вестник от февруари 2012г., позовавайки се на наредба, приета от Министерство на здравеопазването , но само в Закона за туризма все още липсват !
Този съществен пропуск бе основното, което от двете асоциации предложиха във връзка с предприетите нови промени в Закона за туризма!
С оглед на това, което бе дискутирано, искането на представителите бе този пропуск да бъде поправен !
По този начин ще може да се продължи процеса на определяне и сертифициране на тези райони, курорти и места за настаняване в тях, като предлагащи- климатична рехабилитация, здравно възстановяване и лекуване, чрез климатолечебните свойства на въздуха! Нещо, практикувано и доказано през годините назад!
НО без включването на термина „Климатолечение“ в Закона за туризма - това към момента е необосновано за предложение на здравен и рекреативен туризъм! (Но, не и невъзможно!)
"За да се популяризира това богатство е нужна реализацията на Дигиталната карта на Климатичните Курорти в България“, подчерта Валентин Атанасов- председател на УС на „Българска Асоциация за Климатолечение и Здравен Туризъм“
Това ще е и първата Дигитална форма на представяне на вид наш туризъм!
А, какво изрази министър Евтим Милошев може да видите и в публикацията на МТ:
https://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/novini/ministur-miloshev-obsudi-perspektivi-za-razvitieto-na-rayon-strandzha-i-yuzhnoto?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAAR0rUmd92vWgubtzaELu92gnsLvdoOtp8lV-rik8KNc3BNBw6ktKkGLEQxc_aem_Ab5opX_nRK7iOypGCnbLNKvctDepsGuldsaWzSejDp4cH3M08Rj-p8IhqOGD_-VwzH6CWwD6RHK0VH6UsNWkW9DL
Културата и нашият национален туристически продукт - без българското е невъзможен като такъв!
От РИКТ обърнаха внимание по време на дискусията на своето предложение в подготвяните промени в ЗТ в частта, свързана със заведенията за хранене, а именно- Българската народна музика!
И по-конкретно - в заведения, определящи се като "Български Механи", музиката да е изцяло - народна ! Фолклорна, автентична/съвременна от съответната фолклорна област и от националното ни фолклорно наследство!
В заведения за хранене, предлагащи наши традиционни храни, сладкарски и други продукти , кафенета, бързо хранене и др.- поне 70% от музиката да е българска - традиционна, естрадна , съвременна и т.н.!
Докато това не бъде уредено в нормативите - само у нас ще се чудят туристите - в коя държава са попаднали- в Сърбия, Гърция или Турция, след като в заведения, определящи се като автентични, български- звучи музика от всички съседни балкански страни, но не и наша, родна!!?
" Подобно недоразумение няма да види нито един турист - никъде по света!"
Това е малка, но съществена крачка към оформянето на Национален туристически продукт!
На срещата бяха коментирани и съществените проблеми в КК" Слънчев бряг", неуредените административни проблеми, които пречат за развитието не само на най-големият ни и популярен морски курорт, но и на другите в същото положение!
В лицето на Любен Дилов целия бранш има голям съмишленик, който не случайно повдигна тази тема на срещата, а и изяви желание за съдействие в неговото разрешаване!
От РИКТ обявиха, че именно с депутата от 2ри МИР -/Бургас/ имат пълно единомислие по отношение на перспективите в търсенето и привличането на нови туристически пазари и съвсем скоро ще обявят първите разглеждани варианти в срещи с тях, свързани със Здравния туризъм!
Разгледана бе и темата, свързана със завръщането на круизите в Черно море !
Повече от две години партньорство между РИКТ и Пристанище „Бургас ЕАД“, в лицето на изпълнителният му директор Диян Димов и неговият екип, работят и разглеждат варианти за реабилитиране на „петното“ върху нашето море и съвсем спокойният и отдалечен от конфликта район на нашите , турските и грузинските териториални води.
Идеята е да бъде осъществен първи вътрешен и не само Черноморски круизен тур с обичайните, но и с нови круизни компании!
Това бе видяно и оценено на домакинството на Порт Бургас по време на 63-та Генерална асамблея на MedCruise / Асоциацията на средиземноморските круизни пристанищa/, но за съжаление - пропуснато(!!!) от държавата, общината и морските ни институции!
За лято 2024, по информация на изпълнителният директор на Пристанище „Бургас ЕАД“ има заявени три круизни кораба, като към момента няма отказан, което ще даде нужната сигурност и на останалите !
От РИКТ и БАКЗТ изразиха благодарност за интереса на министъра към всички теми, поставени за разглеждане, а с конкретните примери - за възможностите на Южното Черноморие и Странджа - съвсем скоро и ще го запознаят и при неговото официално посещение в най-мистичния район на България!
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.