Снимки: Росен Петров
Знаете ли къде всъщност се е родила любовта към виното в Европа? Мястото не е в традиционните винени суперсили като Франция или Италия, а тук – край Пазарджик. За какво става дума?
Миналата година проучванията на изумителния „Град на птиците“ и прочутата плоска могила край село Юнаците поднесоха световна сензация, която бързо потъна покрай новините за политически битки и поскъпването на живота ни. В къща от каменно-медната епоха археолозите откриха два счупени керамични съда, обградени от близо 3000 овъглени семки от грозде.
Докато на много места по света за древно вино се съди само по химически петна по керамиката, тук имаме най-старото директно биологично доказателство за винопроизводство на територията на Европа.
Но това не е просто случайна находка. Тези семки са открити в сърцето на нещо грандиозно, за което вече съм ви разказвал, но не е зле да си припомним. Всъщност в Юнаците е открито нещо, което вероятно може да е първият европейски „протоград“. С размери над 100 декара, селището край Пазарджик по това време е било в пъти по-голямо от аналогични поселения в Близкия изток и Месопотамия.
И докато мащабите на Града на птиците изумяват и нас, и археолозите, една друга находка оттам ни напомня, че човешките вълнения не са се променили вече 7000 години. Намерени са около 40 обработени овчи „ашика“ или костици за игра. Удивително е, че хилядолетия по-късно, в моето детство, все още се играеше с тях.
Нека си припомним и още находки от това загадъчно място. По онова време Тополница и Марица са били плавателни. Открит е пристан, а търговията явно е процъфтявала, защото сред находките има и миди от Егейско море, както и висококачествен кремък от Североизточна България, който за онази епоха е бил по-ценен от всичко.
И накрая оставих това, което днес гони 5000 долара за тройунция – негово величество златото. Именно тук през 2016 г. една доброволка от китайски произход открива в разкопките онова прочуто златно мънисто, което вероятно е по-старо от Варненското злато с цели 300 години.
Защо ви разказвам тази история и съм я описал по-подробно и в книгата ми „Нека помним 2. Още истории от историята“? Защото 14 февруари е не само ден на виното и любовта, но и на българските археолози, а всичко, което ви разказах, дължим на труда и невероятната приемственост на археолозите Явор и Камен Бояджиеви (баща и син).
Пиша за тези работи, защото понякога ми става тъжно как „вода газим, а жадни ходим“.
Държавата почти напълно е абдикирала от грижата да превърне обекти като Юнаците, Провадия-Солницата или Дуранкулак в световни дестинации. След като се наслушах цяла година на патетични оди за това как приемането на еврото ще подобри доходите от културно-исторически туризъм, сега ни предстои да разберем колко ще изкарат държавата и общините ни от такива „обекти“. А дано е повечко, ама надали.
Защото работата не е само в еврото, а и в това туристът да знае, че има такова място, че до него може да се отиде по път, а не с танк или багер. Че някой ще му разкаже „нещо“, а друг ще му „продаде“ малък сувенир, а защо не и бутилка вино „Юнаците“ по технология на 7000 години.
Последното е в кръга на шегата, но в Турция и без да имат евро, точно така биха направили. Е, вярно, там за миналата година от туризъм са изкарали „само“ 65 милиарда долара и са посетени от 60 милиона туристи, като 73,8% от тях посочват, че имат интерес към културно-историческите артефакти по днешните турски земи.
Така стоят нещата. Не е само до „папането“ и „плажа“. Затова там има пари и за супер археология, и за реклама.
А у нас археолозите правят своите открития след титанични битки за финансиране, а после много от обектите се забатачват и унищожават с почти административна педантичност и титанично безхаберие.
На днешния ден да отпием глътка вино и дано се научим да обичаме не само ближния, но и земите си, и тяхното наследство.
Автор: Росен Петров
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.