Снимки: Петър Иванов , Национален Туристически Канал- България
Обичам Велико Търново почти колкото моя роден Бургас.
Историята, културата и природните дадености са причината градът на болярите да е сред най-посещаваните дестинации у нас, а крепостта „Царевец“ заслужено държи рекорда за най-посещаван музеен обект на открито в България.
Преди броени дни обаче, в разгара на летния сезон, се сблъсах с другата, невидима за брошурите страна на туризма ни – транспортната свързаност и базовото гостоприемство.
Оказва се, че единствената директна връзка между две от перлите на българския туризъм Бургас - Велико Търново е малък автобус, с който се пътува около 4 часа. Алтернативата с влак отнема над 5 часа. За сравнение: времето, което ще ви отнеме да стигнете до друг континент – например от Париж до Ню Йорк, е под 8 часа. Толкова за свързаността между ключови български градове, а за селата и малките селища положението е напълно трагично.
Абсурдът започна още при опита за покупка на билет онлайн от Автогара „Запад“ в Бургас. Тъй като това се оказа невъзможно, се доверихме на румънска платформа, която така и не изпрати билетите на имейла. На място шофьорът – строг и справедлив, отказа да пусне когото и да било без доказателство "черно на бяло". С нас пътуваше чужденец, който, ако бе решил да посети Старата столица самостоятелно, щеше да остане на перона в Бургас, въпреки че коректно е платил за билета си.
Разбира се, ние, хората от туризма, се разбираме бързо и лесно – все пак сме колеги в бранша и знаем как да реагираме в абсурдни ситуации. Но какво става с тези пътници, които не говорят български и няма на кого да се облегнат в такъв момент? Как се оправя един чужденец в този нашенски дигитален и комуникационен хаос?
Финалният акорд на това пътуване ни посрещна на Автогара „Запад“ във Велико Търново. Мястото изглежда амортизирано и неподдържано. Логичният опит на пътниците да намерят тоалетна ги сблъсква с покъртителна реалност: порутени стени, изпочупени капаци на тоалетните чинии, мръсотия и пълна липса на елементарни хигиенни материали като сапун и хартия.
Точно тук идва големият парадокс. В момента Велико Търново в тандем с Габрово участва в надпреварата за престижната титла „Европейска столица на културата 2032“.
Културните амбиции са прекрасно нещо и градът на болярите заслужава европейско признание. Но докато престижните кандидатури съществуват само на хартия, а в реалността чуждестранните гости се сблъскват с транспортно „средновековие“ и мизерни битови условия, за Велико Търново ще остане в сила горчивата истина: тук по тоалетните посрещат, а по блясъка на Царевец изпращат.
А съсипаното първо впечатление трудно се поправя с красиви брошури и вълнуващи видеа.
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.